ПРОКУ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прокудя като прил. 1. Който живее извън родината си или далече от родния си край, откъдето е бил принуден да се махне, да се изсели. Николай се вгледа в един от параходите..: „Виж, заминава за България... Ех, кога ли и ние ще потеглим надолу.“ Носталгията измъчваше прокудения поет. Мл. Исаев, Н, 151-152. Някога тия ридове са били обрасли с вековни гори, в които са потърсили убежище .. прокудените преселници от Берковско. М. Кремен, РЯ, 91. Румънският народ се е отнасял с голямо съчувствие към прокудените от родината си български емигранти. Г. Белев, КР, 27. Пътят към Европа за българите минава през разрушени градове .. и лъкатушейки по задръстените пътища на прокудените половин милион бежанци, достига до разрушените мостове на Дунав. Сега, 1999, бр. 103 [еа].
2. Като същ. прокуден<ият> м., мн. прокудени<те>. Човек, който живее извън родината си или далече от родния си край, откъдето е бил принуден да се махне, да се изсели. Всеки ден в Букурещ прихождаха бежанци, които .. търсят тука прибежище .. Техните разкази за чутовния подвиг на Перущица и Батак .. повдигаха истинска буря в душите на прокудените. Отеч., 1977, кн. 11, 28. Той извика келнера и му каза да ми покаже бъдещото ми жилище. Малката стаичка и ниската пристройка на двора беше доста угледна за един прокуден като мене. М. Марчевски, ОТ, 16.