ПРОКУ̀ДЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Човек, който е прокуден, прогонен от родината си и живее извън нейните предели, в чужбина; изгнаник. Всички бяха прокуденици от Македония .. Дошли от разни краища на Македония, те бяха позабравили робската нищета и неволя. Д. Талев, ПК, 851-852. Завръщането в опепеления им град ще да е било истинска драма за станимашките прокуденици във Влашко и Молдавско. Н. Хайтов, А, 19-20. В двойното изгнаничество на Хайне има нещо парадоксално .. По точно цитираната формулировка на Славейков той е „прокуденик от дома и добре дошъл гост вред на чужбина“. Н. Георгиев, МС [еа].