ПРОКУ̀ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от прокуждам и от прокуждам се. Христоматийно позната е историята за прокуждането на Пенчо Славейков от България .. За тежките дни на изгнаник в Италия. Дем., 2001, бр. 98 [еа]. Готовина .. носи отговорност за бруталното прокуждане на четвърт милион сърби от Хърватия. Мон., 2006, бр. 2591 [еа].