ПРОКУРО̀Р м. Юрид. Длъжностно лице от системата на прокуратурата, функциите на което са да упражнява общ надзор за законност, да повдига и поддържа обвинението пред съда по наказателни дела и да участва в съдебния процес като държавен обвинител. Никой не може да бъде задържан повече от четиридесет и осем часа без постановление на съдебните органи или прокурора. Конст., 25. Тогава дойде и уволнението: дребна неотчетена сума и гласът на строгия началник: „Ще ви предам на прокурора. В тая страна има закони!“. М. Грубешлиева, ПП, 107. Прокурорът накрая поиска за подсъдимия най-тежкото наказание, което предвижда законът. Д. Калфов, СбСт, 41. — Прокурорът в Пловдив е повдигнал преследвание углавно срещу нашия вестник. Ал. Константинов, Съч., 136. Районен прокурор. Окръжен прокурор. Военен прокурор.
◊ Главен прокурор. Юрид. Ръководителят на системата на прокуратурата, който осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
– От фр. procureur през рус. прокурор.