ПРОКЪЛНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прокълня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. Покълнвам; покълнявам. В умерените парници се посяват такива зеленчукови семена, които изискват по-дълго време, докато прокълнят. Гр, 1906, бр. 5, 69. Ако посевът се свари от мраза преди още зърната [на граха] да са прокълнили и младите растения да са се закоренили, то той е изгубен. Гр, 1906, бр. 3, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)