ПРОКЪНТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прокънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прокънтя̀л, -а, -о, мн. прокънтѐли, св., непрех. 1. Кънтя (в 1-4 знач.) кратко веднъж или няколко пъти; изкънтявам, проехтявам. Момчето напълни баките, помъкна ги нагоре по хлъзгавата пътека между буковете. Изсипа първата бака. Празният казан прокънтя зловещо. Цв. Ангелов, ЧД, 74. Марко не я [стрина Вета] дочака да довърши. Той излезе бързо в трема и викна: — Невясто! Гласът му прокънтя из цялата къща. Д. Талев, СК, 11. Прокънтяват оглушителни гръмотевици, блясват страхотни мълнии. Л. Мелнишки, К, 7. В дъното на коридора прокънтяха глухи стъпки: идеха да отведат Илия на среднощен разпит. О. Василев, ЖБ, 395. Оръжия се размахаха, няколко изстрела прокънтяха в натежнялата привечер. Ст. Дичев, ЗС I, 242.
2. Само несв. Кънтя (в 1-4 знач.) кратко от време на време, понякога. На всеки четвърт час прокънтяваше откъм средната баня градският часовник. Ст. Чилингиров, ПЖ, 23.
3. Започвам да кънтя (в З и 4 знач.); закънтявам, заехтявам. На Горно поле, когато слънцето спряло на пладнина, изедно дръннали чукове .., та прокънтели гигантски Родопи. А. Страшимиров, А, 199. Тя [Марина] се засмя високо, на глас. Замръзналата гора прокънтя. Д. Фучеджиев, Р, 242-243. Белият сиромашки двор прокънтя от веселата глъчка. Ил. Волен, РК, 9. Пак го обхвана вчерашното веселие. Запя. Отпуши се дебелият му глас, прокънтя празната черква. А. Каралийчев, В, 70. Отдалеч се чува гласът на брат ми, кучето лае — гласовете се прекъсват и пак прокънтяват. Д. Габе, Н, 41.