ПРОЛЕТАРИЗА̀ЦИЯ ж. 1. Истор. Процес, при който представители на определени класи и прослойки в индустриалното общество (дребна буржоазия, занаятчии, селяни) загубват притежаваната собственост и средства за производство и се превръщат в пролетарии; пролетаризиране. Явленията, разкрити от марксизма, монополите .., нарастващата пролетаризация и т. н. — „отчасти“ са се осъществили. Ив. Върбанов, ФПСН [еа]. Пролетаризация на селските маси и занаятчиите в края на ХIХ в.
2. Разш. Обедняване1; пролетаризиране. Това, че я няма [средната класа у нас], се дължи на много прости неща, на всичко, което ни се случи през последните 12 години. Включително и пролетаризацията на по-голямата част от народа. Тема, 2003, кн. 3, 11. Малките културни общности, основани върху етиката на братството, се разпадат с приемането и налагането на протестантството .. и процесите на пролетаризация (социално разслоение). Култ., 1999, бр. 50, 16.
– От фр. prolétarisation през рус. пролетаризация.