ПРОЛЕТА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до пролетарий или до пролетариат. Щом фашизмът дошъл на власт, той унищожил пролетарските партии и организации. Ж. Желев, Ф, 47. Облеклата на децата говореха за произхода им — пролетарски. Г. Белев, КВА, 182-183. Нечаев беше пролетарски син и такъв си остана докрай. Р, 1926, бр. 214, 4. Тогава стенеха вихрушки януарски, / но техний летен дъх в сърцата пролетарски / разпали гняв и стръв. Хр. Смирненски, Съч. I, 74. Пролетарско съзнание. Пролетарска култура. // Който се отнася до международното движение на пролетариата. Какво беше състоянието на партийната идеология в дните след края на сталинския мит? Пролетарският интернационализъм .. беше напълно компрометиран. Г. Марков, ЗРБ [еа]. Пролетарски интернационал. Пролетарски идеали.
◊ Пролетарска революция. Истор. Според марксистко-ленинската теория — революция, в резултат на която се разрушава капиталистическият строй и се установява власт на пролетариата; социалистическа революция, революция на пролетариата. През 1921 г. в Коминтерна се обсъжда въпросът за забавянето на темповете на развитие на световната пролетарска революция и за задачите на комунистическите партии в новата обстановка. М. Семков, ЗСИ [еа]. Дръжте да изгоним от партията буйните глави, дето искат пролетарската революция, да не ни развалят кефа, защото ние не мислим да правим такива работи. Ем. Станев, ИК I и II, 117.
ПРОЛЕТА̀РСКИ нареч. Обикн. в съчет.: по пролетарски. По начин, присъщ на пролетарий (в 1 и 2 знач.), на пролетариата. — Ти разправяше .. как си бил отишъл един другар... и как го изпратили с песни... Помниш ли? .. — Да, Митке, съвсем по пролетарски, с песен. П. Спасов, ХлХ, 293. Безкористно, честно, по пролетарски наставниците предават на младите работници .. своя производствен опит. Мор. пр VIII кл, 45.