ПРОЛЕТКУ̀ЛТ, мн. няма, м. Истор. 1. Направление в руската култура в годините непосредствено след установяването на съветската власт, което е насочено към развиване на нов тип култура с пролетарски характер и отказ от традициите на класическото наследство в литературата и изкуството. Пролеткулт. Пролеткултовците .. определят изкуството като оръдие за формиране на масите. Ж. Иванов, ХС [еа].
2. Течение в българската литература през 20-те години на ХХ в., споделящо идеите на това направление. Д. Полянов е един от представителите на пролеткулта у нас.
– От рус. пролеткульт (съкр. от пролетарская культура ‘пролетарска култура’).