ПРО̀ЛЕТНИК, мн. няма, м. Нар.-поет. Пролетен вятър. Втурвах се боса навън .. Влажен пролетник развяваше косите ми. Бл. Димитрова, О, 86. Пролетникът вятър подухваше бяло-червените листенца. Кр. Григоров, Н, 60.
