ПРО̀ЛЕТНИЦА ж. 1. Пшеница, която се сее през пролетта. Наоколо се разстилаше полето .. Време беше да се сее пролетницата. Кл. Цачев, СШ, 42. — Яхнал той коня, тръгнал нивите си да обиколи, що да види: есенницата не класила, пролетницата не никнала. Г. Марковски, СК, 107.
2. Разш. Само мн. Зърнени житни култури, които се сеят през пролетта и узряват през лятото. След жътвата идеше вършитбата, а между това трябваше .. да се редят и прибират и пролетниците. Г. Караславов, ОХ IV, 341. — Щом като досега не е изкарван никакъв тор, ще трябва да подхранваме и есенниците, и пролетниците на корен. Б. Обретенов, С, 70. Селяните засяваха пролетниците или пък бяха наскоро засели. Вл. Свинтила, СЗЗ, 313. Пролет идеше .. Само дето сеитбата на пролетниците окъсняваше. В. Милев, РК, 13. Ранни пролетници.
3. Земна площ, нива, засята през пролетта със зърнена житна култура. Преставах да се интересувам как поминават Василкини, поорали ли са пролетниците, имат ли си хляб. Кр. Григоров, ОНУ, 147. „Да ги [момите] води в Сер на жатва, / .. / да си жънат ситна нива, / ситна нива пролетница.“ Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 22.