ПРО̀ЛЕТНО нареч. По начин, който е характерен за пролетта, за времето, периода на пролетта; по пролетному. През нощта Юрдекът бe домъкнал кокошката — престаряла .., пролетно изпосталяла. П. Вежинов, НС, 230. Лицата пролетно са загорели, / на пресекулки се понася глъч. Ив. Бурин, ПТ, 28. Не в древното предание, / а по топлите хълмове на Галилея, / видях пролетно да зеленее / трънливият венец на Христос. Г. Константинов, ДП [еа]. Обличам се пролетно. Δ Тръгвам пролетно — без палто, без шал и шапка.