ПРОЛЀТНЯ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Царевичен хляб. И сигурно с такъв корем е бил оня балканджия, за когото се разказва в не много старо предание, че на едно ядене изял два пролетняци. Т. Харманджиев, КЕД, 147.
2. Зеленчук, зарзават, който се бере през пролетта (Н. Геров, РБЯ).