ПРОЛЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пролетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пролетя̀л, -а, -о, мн. пролетѐли, прич. мин. страд. пролетя̀н, -а, -о, мн. пролетѐни, св., прех. и непрех. Пролитам. Някъде изцвилваше кон. По върховете на гората пролетяваше слаб вятър, листата прошумяваха тихо, като сподавена, глуха въздишка. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1978 [еа]. Покрай прозореца се мярна ново шосе, пролетяваха скромните планински къщи. Н. Каралиева, Н, 11. За миг край нас пролетява един по-особен балон. Той се състои от две еднакви части, сякаш две лъскави кълба са залепени едно за друго. К, 1962, кн. 1, 31. Зад нас пролетяват / върволица безспир / автомобили / със сто конски сили. Гео Милев, ЖП [еа]. пролетявам се, пролетя се, пролитна се страд.