ПРО̀ЛИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до пролив1. Най-важен стратегически обект е Черноморската проливна зона. Проливите са единственият морски път от Черно за Средиземно море. Т. Пейков, ЗБР [еа]. Практическото организиране на отбраната става .. с изграждането на дълбоко ешелонирани минно-артилерийски позиции за преграждане на проливните зони. ВИС, 2005, кн. 4 [еа].
ПРОЛЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. За дъжд — който вали много силно, обилно; пороен. Заръси, после заудря бясно проливен дъжд. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 74. След полунощ бурята утихна, проливният дъжд престана. М. Марчевски, ОТ, 43. Под нейната [на крушата] сянка той и жена му .. се криеха от проливните летни дъждове. Ст. Марков, ДБ, 375. След поредното кратко, но проливно преваляване локвите блясваха като старо сребро. СД, 2007, бр. 53 [еа]. Когато пролетно време .. паднат проливни дъждове, то реката оживява, повдига са високо. Знан., 1875, бр. 1, 13.
2. Който се отнася до такъв дъжд. Валежите, които падат, имат проливен характер и са най-често през лятото, когато почвата на склоновете е разрохкана. М. Мичев и др., 3, 160.