ПРОЛУ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пролука. Скоро сивият похлупак се затваря над цялата долина. Само през един тесен пролук, точно над Калофер, се излива сноп лъчи. Н. Стефанова, РП, 79. Съгледа ме, трептна, изведнъж събра корем и като змия се промъкна край пердето през пролука. М. Грубешлиева, ПП, 118.