ПРОМА̀ЗКА ж. 1. Спец. Специално покритие, чрез което се импрегнира тъкан, материя и под. Емил пали водорода и чака апаратът [балонът] да се вдигне. „Платът обаче е обработван чрез специална технология и когато запалих газа, промазката му се стопи“. Банк., 2008, бр. З [еа]. // Специално микропоресто покритие върху тъкан, материя и под., което не пропуска вода отвън, но позволява на влагата, отделяна от кожата на човек, да се изпарява. Най-големите български производители на спортни облекла .. използват .. материя с непропусклива промазка на лицевата страна, върху която се образуват миниатюрни пори. Кеш, 2002, бр. 1 [еа].

2. Разг. Материя, тъкан с такова микропоресто покритие. Сака и връхни дрехи се предлагат от различни промазки, изкуствена и естествена кожа. Сега, 2001, бр. 80, 20. Роклите са от 60 вида тъкани — дантели, коприни, кадифета, промазки. С, 2000, бр. 2628, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)