ПРОМЀНЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от променлив; променчивост, изменчивост, изменяемост. Романтично устроените духове .. са променливи и неустойчиви. Творческата воля трябва да превъзмогне променливостта и неустойчивостта, но да съхрани романтичната украса на погледа. Е. Каранфилов, Б III, 87. Хераклит пък бе схванал мъдро вечната и непрекъсната променливост на нещата. „Всичко тече“ му изглеждаше най-универсалният от всички закони. Сл. Боянов, СК, 86. Студеният и монотонен шум на речната вода, прохладата и чувството за непрекъснатата променливост на този свят — всичко му действуваше успокоително. К. Калчев, СТ, 185. Светът е интересен за него [Вазов] преди всичко със своята калейдоскопична променливост и с буйната си външна оживеност. М. Николов, БР, 1930, кн. 3, 84.