ПРОМИСЛЍТЕЛНО. Църк. Нареч. от промислителен; с промисъл1. Кои грехове искаше да умие Господ, та с такова смирение промислително извършваше това? Кл. Иванова и др., ТС [еа]. Ангелът ѝ [на Дева Мария] отговорил, разкривайки доколкото е необходимо тайната на Христовото зачатие, която промислително е скрита от човешкото познание ..: „Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени“. Мон., 2006, бр. 2513 [еа]. Този, .., който не само ни е създал, но през целия ни живот ни следва промислително, ще се появи като син човечески. С, 2005, бр. 4656 [еа].