ПРОМЍШЛЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Индустриалец. У нас царевицата вирее добре и е време да се помисли от промишлениците ни за нейното всестранно използуване. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 242. Той [Стамболов] бил водач на Народнолибералната партия, която обединявала в редовете си представители на най-забогатялата част от българската буржоазия — търговците и промишлениците. Ист. VII кл, 99. Нашата търговия с Австрия постепенно може да се замести от руска, стига само да привилегироваме руските произведения и руските промишленици. С. Радев, ССБ I, 373. Промишлениците в деветнадесетий век не работяха задружно, като нашите, за поддържание общината. ССГ (превод), 155.

– От рус. промышленник. — Сп. Читалище, 1871 и сп. Пчелица, 1871.


Източник: Речник на българския език (онлайн)