ПРОМЛЯ̀СКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от промлясквам. Савов ги [парчетата месо] отбираше с око на вещ познавач и още на самото място предвкусваше тяхната особена сладост, което изразяваше с неволно промляскване от време на време. Т. Харманджиев, КВ, 353.