ПРОМУЛГА̀ЦИЯ ж. Юрид. В държавното право — разпореждане на държавния глава за официално обнародване на закон, извършено чрез специален акт; промулгиране. Въвежда [Френската конституция] предварителен контрол за съобразност на приетите от парламента закони преди тяхната промулгация. ЮС, 1999, кн. 1 [еа].
– От лат. promulgatio ‘обявяване, обнародване’.