ПРОМУЛГЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Юрид. Отгл. същ. от промулгирам и от промулгирам се; промулгация. След промулгирането на Закона [за вилаетите] от 1864 г. [общините] обемат в своята юрисдикция почти всички вътребългарски дела. Култ., 1999, бр. 21, 6.
