ПРОМУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; промуча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. Издавам изведнъж кратко мучене; измучавам. Животното вдигна главата си и промуча отчаяно, но пак не можа да стане. Елин Пелин, Съч. І, 1972 [еа]. Ще се обади някой от ратаите, жена ще подвикне, крава ще промучи, петел ще изкукурига. Кр. Григоров, Р, 64. Там нейде крава промучи — и пак / след миг настане тишина и мрак. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 130.
2. Само несв. Муча от време на време, на интервали или понякога. От време на време промучаваха волове, изцвилваха коне, ревяха магарета. Г. Караславов, С, 77. Къщата пак потъна в своята глухота. Само гладната крава промучаваше отдолу. Ив. Венков, ХКН, 57.
3. Прен. За човек — изговарям, изричам нещо неясно, с дрезгав, дебел глас, подобно на мучене; измучавам. — Ама ти наистина ли си опозиция? — Няма лъжа — промуча с полуотворена уста Йончоолу, тъй като се пазеше да не влезе в устата му пяна. В. Нешков, Н, 348. — Здравейте — кима той .. — Аз съм Чарли! .. — Ааа… — промучава неясно слисаният баща. Б. Райнов, РЕМ [еа]. Взема един кашмирен пуловер и отбелязва: — Това определено ми харесва! — Мммм… — промучавам разсеяно. А. Дончева-Стаматова, СББ (превод) [еа].