ПРОМУ̀ШВАНЕ ср. Отгл. същ. от промушвам и от промушвам се. Негови другари .. се бяха заловили за ръце и играеха на „тунел“. Очите му жадно поглъщаха всяко тяхно движение, всяко промушване през тунела. П. Проданов, С, 83. Гърбът ѝ беше скован, пръстите я боляха от безкрайното промушване на иглата през жилавия плат. И. Алексиева, ПС (превод) [еа]. Обгарът ускорява износването на инструментите при щамповане и промушване. В. Баум и др., МП, 619.