ПРОМЪЖДУ̀КВАМ, -аш, несв.; промъжду̀кам, -аш, св., непрех. 1. Мъждукам веднъж, обикн. за кратко. За един кратък миг жълтите задни светлини на колата промъждукаха на светлината, процеждаща се от прозорците на кръчмата. Св. Комогорова, ДЧД (превод) [еа].
2. Само несв. Мъждукам от време на време, понякога, на интервали. Прибрало се вече всичко из село. Само хлопатари на овце се обаждат един други из кошари; отсреща край Недина плет промъждукват светулки. П. Тодоров, Събр. пр I, 1957 [еа]. Свещта промъждуква в тъмнината.