ПРОМЪ̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от промъквам и от промъквам се. Епископът нетърпеливо бе стоял, додето отците свършат молитвата за благодарност след благополучното промъкване през пътищата, завардени от турците. Д. Добревски, БИ, 210. Кремена се видя в чудо. Не помагаха с нищо тайните промъквания в неговата спалня. Й. Вълчев, СКН, 317-318. Трябвало да внимаваме какво става и в собствените среди, защото вече се забелязвало по места промъкване на службогонци в нашите редове. Д. Вълев, 3, 300.