ПРОМЪЛВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; промълвя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Казвам, изговарям нещо с шепот, с много тих глас; прошепвам. Гороломов влезе между селяните. Някои .. нерешително промълвиха: „Добре дошел, г-н съдия!“. Й. Йовков, ПГ, 63. Тресеше се от плач и думица не промълвяваше. О. Василев, ЖБ, 105. Когато се разминаваха, обикновено и двете двойки промълвяваха по нещо неприятно една на друга. Ст. Чилингиров, ХНН, 129. — Добре ще е, ако ни остане време да се измъкнем из залива, — промълви Батил. Б. Болгар, ЗББ [еа]. — Какъв годеж? Каква сватба, тате? — промълви уплашено Найда, като се изчерви до уши. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 386. промълвявам се, промълвя се страд. Най-изкусно истината се прикрива не с лъжа .., а с полуистина. Та наложи се значи да се промълвят някои полуистини, за да се скрие пълната истина. ЛВ, 2003, бр. 8, 14.
ПРОМЪЛВЯ̀ВАМ СЕ несв.; промълвя̀ се св., непрех. Остар. Издавам се, изпускам се, изтървавам се; промълвям се. Случайно .. те ще се промълвят, че тоя рицар .. си е подсуквал някак странно мустачките при среща с някоя Гретхен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 127. Като я мъчали, отхапала си езика, за да не са промълви от болестта. Н. Михайловски, РВИ (превод), 93.