ПРОМЪ̀ЛВЯМ, -яш, несв.; промъ̀лвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Остар. Промълвявам. След дълго, предълго мълчание Кондо се поизкашляше и глухо промълвяше: — Как е... добре ли е нашият? Д. Немиров, Б, 151. Никой не пушеше, рядко промълвяха по някоя дума, очите зорко се взираха през мъглата, за да видят няма ли засада. Ст. Дичев, ЗС I, 500. Някой промълвя: — Въртим се в кръг! Друг добавя: — Тъпчем на едно място! Бл. Димитрова, Лав., 65. промълвям се, промълвя се страд. Не се промълвяше дума. Чува се само как ситно стъпват мъските. А. Страшимиров, Съч. V, 376.
ПРОМЪ̀ЛВЯМ СЕ несв.; промъ̀лвя се св., непрех. Остар. Издавам се, изпускам се, изтървавам се; промълвявам се.