ПРОНА̀ЦИЯ ж. 1. Спец. Движение на предмишницата, при което се извършва завъртане навътре. При пронацията дланта е обърната надолу и лакътната кост е кръстосана от лъчевата кост. А. Гюровски, АЧ, 129. Екстензията в лакътната става е била значително или напълно ограничена, с едновременно засягане на пронацията и супинацията. Ц. Михов и др., КП, 128.
2. Спорт. Във фехтовката — положение на ръката на фехтовача, при което пръстите са насочени надолу, към земята.
– От лат. pronatio.