ПРОНИА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до прония или до прониар. — Игрила помилва [царят], а прониарските имоти на дяда му раздаде. Ст. Загорчинов, ДП, 282. Това военно население е имало най-често прониарски права, т. е. издържало се е за сметка на зависими селяни. Пл. Павлов, БАСБ [еа].