ПРОНИЗА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. 1. Пронизителен, пронизващ. Рано една есенна утрин из село се разнесе пронизателен женски писък. Елин Пелин, Съч. II, 146.
2. Проницателен. Той се чувствуваше неловко под пронизателния поглед на Огнянова. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 119.