ПРОНЍЗВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сeг. дeят. от пронизвам като прил. 1. За удар, стрeла, куршум и под. — който пронизва (във 2 знач.), причинява дълбоко нараняванe в тялото (или част от тялото) на човeк или животно; поразяващ. Той отправи порeдния пронизващ удар към Хасан и противникът му отново сe олюля. Ю. Стойнов, МЛ (прeвод) [eа].
2. Прен. За болка, тръпка или друго физическо усещане — който се проявява изведнъж, внезапно, много силно и обикн. за кратко; рязък, режещ, остър. Лукан не довърши мисълта си. Адските пронизващи болки отново замъглиха съзнанието му. Д. Димов, Т, 270-271. Питър усети пронизваща тръпка. Пл. Матеев, Х (превод) [еа]. Усетих пронизващ глад.
3. Прен. За студ, вятър, влага и под. — който предизвиква остро, неприятно физическо усещане; режещ. Макар земята да се бе най-после размекнала, над равнината вееха влажни пронизващи ветрове. П. Вежинов, ВР, 76. Беше горещо, но баронът усети внезапно пронизваща хладина. Д. Димов, Т, 455. Навън го посрещна непроницаем мрак и ситен пронизващ дъжд. Момчето потръпна неприятно. П. Здравков, НД, 108. Тичаше по улиците, не усещаше пронизващия студ, заледения дъх под носа си. М. Дубарова, И, 99. Пронизващо течение.
4. Прен. За звук, шум, вик и под. — който е много силен и предизвиква остро, неприятно слухово усещане; пронизителен, оглушителен. Ирина сложи ръка на челото си и се облегна на креслото. Пронизващият вик на болната още кънтеше в ушите ѝ. Д. Димов, Т, 193. Отеднаж се чу проточен, еднообразен звук на тръба, настойчив, пронизващ. Д. Талев, И, 509. С пронизващо пищене пристигна и полицейската камионетка. А. Гуляшки, Л, 95. И когато най-сетне се чу тайнственият, пронизващ писък на току-що роден човек, двете момичета се вледениха. Г. Райчев, ЗК, 88.
5. Прен. За поглед, очи — който гледа втренчено, настойчиво, обикн. с цел да се разбере, да се прозре нещо скрито, трудно доловимо или като израз на неприязнено чувство, отношение; пронизителен, остър. Тъмните му очи гледаха хладно и неподвижно. Това бе същият пронизващ, неумолим и аналитичен поглед, който имаше Борис през разцвета на силите си. Д. Димов, Т, 668. Началникът се изненада от отговора на момчето и го загледа изпитателно с черните си пронизващи очи. М. Марчевски, МП, 88. — Каквото беше останало, ние го смляхме! — казваше изтръпналата жена в отговор на техните зли, пронизващи погледи. Ст. Даскалов, БМ, 41-42. Вратата се открехнала и през процепа надникнало намръщено русо лице с презрително свити устни и пронизващи сини очи. Й. Попов, БНО, 96.
6. Прен. За чувство, мисъл, желание, настроение и под. — който обзема, завладява някого, съзнанието, сърцето, душата на някого, обикн. внезапно, изведнъж, като му въздейства много силно, рязко; остър. Пак почна да мисли .. за античното еврейско лице на художницата, което сега го изпълваше с горест и пронизваща тъга. Д. Димов, Т, 240. Пък и дяволът си бе в Търновград и не ме заплашваше, само пронизващата печал за Ралица ме спохождаше. Ем. Станев, А, 27. Имаше такъв детински вид .. И внезапно с пронизваща уплаха почувствах, че ако това щастливо момчешко изражение изчезне някога от лицето му, вината ще бъде моя. Т. Константинова, КП (превод) [еа]. Пронизващ спомен.