ПРОНИЗЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За звук, шум, вик и под. — който е много силен и предизвиква неприятно, остро слухово усещане; пронизващ, оглушителен. Чу се глухо фучене, след това пронизително изсвирване. Влакът навлизаше вече в гарата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 395. Зад всяка врата се чуваха гласове .., които започваха от глух шепот и стигаха до караници, разправии и пронизителни детски писъци. Ал. Бабек, МЕ, 229. Не се чуваха никакви звуци освен пронизителното пискане на някаква нощна птица в далечината. П. Вежинов, НС, 240-241. Ненадейно над лагера излетя пронизителният звук на тръбата. „Я! Тревога!“. Цв. Ангелов, ЧД, 106. Вскоре шум глух, .., подир него пронизителен вик изнова нарушават .. мъртва тишина. С. Радулов, ГМП (превод), 68.
2. За поглед, очи — който гледа втренчено, настойчиво, обикн. с цел да се разбере, да се прозре нещо скрито, трудно доловимо или като израз на неприязнено чувство, отношение; пронизващ, остър. Вътре в хана на една маса седяха няколко пътници .. Оттам стана млад, тридесетгодишен мъж, слаб, с тъмни пронизителни очи. Л. Стоянов, Б, 53. Той продължаваше да я следи внимателно, но погледът му ставаше пронизителен и твърд. Г. Караславов, ОХ IV, 229. Той се спря и хвърли студен и пронизителен поглед на Кандова, който стоеше спокоен до прозореца. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІІІ, 1977 [еа].
3. Остар. За студ, вятър, влага и под. — пронизващ, режещ. Една купа снопи им пази завет от вятъра, който духа, тънък и пронизителен, като през ноември. Л. Стоянов, Х, 52. Бе много тъмно и валеше дребен, пронизителен дъжд. Но многолюдието не си тръгваше. С. Радев, ССБ I, 271.
4. Остар. За стрела, куршум и под. — пронизващ, поразяващ. „Името на този отряд да е Еничирак ..; лицето му да бъде бляскаво, .., стрелата му пронизителна.“ С. Бобчев, СОИ (превод), 14.