ПРОНИРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Хитър, лукав, измамен. Той е священик, патриций, който бил твърде много хитър, лицемерец и пронирлив человек. Д. Душанов, ИПХЧ, 216.
– От рус. пронырливый.
