ПРОНИЦА̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от проницаем. Неколцина писатели фантасти .. са правили смели опити да сложат идеята за проницаемостта на твърдите тела върху рационална основа. Н. Милев, ПБ (превод) [еа]. Проницаемост на средата. Проницаемост на културите.


Източник: Речник на българския език (онлайн)