ПРОНИЦА̀ТЕЛНО нареч. 1. Като се прониква в същността на проблемите и явленията и се разбира, осмисля истината за нещата; проницателно, прозорливо. Макар великият учен [Айнщайн] далеч по-добре и по-проницателно от своите събратя физици да виждаше природата на фашизма, .., все пак и той не успя да разбере природата на тоталитарната диктатура. Ж. Желев, Ф, 174. Говореше направо, без недомлъвки и в същото време проницателно. Б. Дамянов, Т (превод) [еа]. Василев проницателно извежда разликата между умереното богомилство и абсолютния дуализъм. ЛВ, 2002, бр. 27, 4. // Като се предвиждат, съобразяват последствията от нещо или ходът, развитието на нещо; прозорливо, предвидливо, далновидно. Майката .. е гледала доста проницателно напред и е видяла нова любов за красивата си дъщеря. Й. Хаджиев, СП [еа].
2. По начин, чрез който да се забележат, открият особености, подробности зад видимата, външната страна на нещата; наблюдателно, изпитателно. Очите му, живи и подвижни, гледаха внимателно и проницателно. Й. Йовков, Събр. съч. ІV, 1977 [еа]. Войникът се смути от ненадейното появяване на тази старица .. Тя схвана този смут и го загледа проницателно. Г. Караславов, ОХ I, 383-384. Госпожата предлага на бай Ганя да минат в съседната стая. Бай Ганьо погледва проницателно Иречека .. „По немски нещо си продумаха, кой знай!“ Ал. Константинов, БГ, 43. Погледнала .. така бистро, така проницателно, като да искала да узнае всичките му мисли. Ст. Ботьов, К (превод), 32.