ПРОНО̀СВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от проносвам1 и от проносвам се.
ПРОНО̀СВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от проносвам2; пронасяне2.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
