ПРОПАГАНДЍСТ м. 1. Пропагандатор. — Вий ще станете може би добри резоньори и изкусни пропагандисти на утопии, но ще престанете да бъдете млади хора. Ив. Вазов, Съч. XXV, 77. Сръбските пропагандисти в тоя град, насърчавани от правителството, бяха тласнали неколцината сърбомани в борба с българското население. П. К. Яворов, Съч. II, 212. Тия именно „или-или“, които съставляват трагедията на Каравеловия мироглед, го смъкнаха в края на краищата от висотата на вожд на революцията до тихото пристанище на пропагандист на „полезни знания“. Г. Бакалов, Избр. пр, 93. Петков е изпроводен от Стамболова, за да заеме мястото му като апостол в България, и заслужва пълно доверие и уважение. Той има всичките качества за пропагандист. З. Стоянов, ХБ, 401.
2. В периода от 9. IX. 1944 г. до 1989 г. — партиен работник, който води занятия в политически школи и кръжоци, изнася беседи, сказки по политическа просвета. Пропагандистите онагледяват лекциите и по този начин ги правят по-достъпни за слушателите. ВН, 1960, бр. 2609, 2. Като пропагандист почти винаги следя печата, изрязвам нужните ми статии и се ползвам от тях при подходящи случаи. РД, 1960, бр. 144, 3.