ПРОПАГА̀НДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от пропаганден. Това [„Разлом“] е чисто революционна пиеса и рисува събития в Кронщад от юли — октомври 1917 г. .. Но сѐ пак художествената линия, която я опасва, я спасява от груба пропагандност. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 99. Булевардните медии обаче предпочетоха да раздуят иска срещу Кастро, въпреки очевидната му пропагандност и уязвимост от политическа гледна точка. Сега, 1999, бр. 10, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)