ПРОПА̀ДВАМ, -аш, несв. (остар.); пропа̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Пропадам. После смерти Александра Великаго .. новосъставеното македонско царство от того великаго мъжа почна да пропадва. Г. С. Раковски, БС I, 177. Той посещаваше един курс за земледелие и ся готвеше, като излезе от военството, да иде да управлява имотите на фамилията си, които пропадваха от ден на ден. Лет., 1872, 201. Ходи, лута се замислен, / нищо го не радва, / младостта му, силата му / губи се, пропадва. Ив. Вазов, Съч. IV, 10.