ПРОПА̀ДВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от пропадвам; пропадане, пропадвание, пропадание. Заедно с пропадването на българското господарство под властта на Византия, в България се свърши и литературната деятелност, толкоз богато развита във времето на Симеон. Д. Маринов, ИБЛ [еа].