ПРОПА̀ДВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Пропадане; пропадване, пропадание. Този поход в Росия, злощастието на войските му в Испания и най-много ослабванието на Франца от тези непрестанни войни докараха неговото [на Наполеон] пропадвание. Лет., 1872, 186. Със своите другари цял месец гладували след пропадванието на кораба им. У, 1871, бр. 15, 234.


Източник: Речник на българския език (онлайн)