ПРОПИЛЀН, мн. няма, м. Хим. Безцветен газ, ненаситен въглерод, който се получава при суха дестилация на някои органични съединения. Изкуственото узряване може да се провежда така, че да се ускорява или забавя в зависимост от нуждата и предназначението на плодовете и зеленчуците. Ускоряването се осъществява в атмосфера, която съдържа етилен, пропилен, хлороформ. П. Даскалов и др., ТК, 134. Котвеното устройство е съединено с шамандурата чрез особено здраво въже от найлон и пропилен. К, 1965, кн. 1, 22. Компанията е произвеждала синтетични основи и добавки към моторното масло, катализатори, пропилен. С, 2006, бр. 4827,11.