ПРОПИЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пропилявам и от пропилявам се. Загубата на време за него бе загуба на живот. Пропиляване на живота. Вид бавно самоубийство. Н. Антонов, ПД [еа]. Тя е сред личностите, които мразят монотонността и пропиляването на дните. Заредена с кипяща енергия, певицата не е имала нито един ден, който би могла да определи като скучен. Нов., 2006, бр. 133, 16. Пропиляване на средства. Пропиляване на възможности.