ПРОПИЛЯ̀Н, -а, -о, мн. пропилѐни. Прич. мин. страд. от пропилея като прил. 1. За пари, имот — който е изхарчен неразумно, без сметка и нужда; прахосан, разпилян. Той гледаше отслабналото лице на Раковски, извехтялото му палто с протрито кадифе на яката, всичките ония белези на преминалото, мимолетно или пропиляно благосъстояние. Ст. Дичев, ЗС I, 400. — Все пак, колкото и ниски да са действителните разходи, това не са ли пропилени пари? Е 2001, 1999, кн. З—4 [ea].
2. Прен. За време, сили, възможност и др. — който не е оползотворен, изразходван е напразно, без полза; прахосан. В такова настроение той изпадаше винаги, когато бе приключил работата си върху някое произведение и можеше с щедро сърце и без онова мъчително чувство за пропиляно време да си даде малко почивка. Л. Дилов, ПБД, 87. Тъга за пропиляна младост, отвращение от професия, кабинет, книги и уреди, копнеж за природа и чист въздух — това изпълва душата на бедния философ. М. Арнаудов, Г, 66. — Все по лагери, затвори. Ей тъй си отиде животът му за този, дето духа. Пропилян живот, това е според мене. Ст. Вълев, КГБО [еа]. Пропилени възможности.