ПРОПЛА̀КВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от проплаквам1 и от проплаквам се. От щастлив по-щастлив е Монката. Само майка му... И особено това нейно странно проплакване, като над умряло. То помрачава радостта му. А. Станоев, П, 15. Първото проплакване на новороденото известява на майката, че детето е живо. Н. Тонкин, НЗЛ, 50.
ПРОПЛА̀КВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от проплаквам2 и от проплаквам се.