ПРОПЛА̀МВАМ, -аш, несв.; пропла̀мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За огън, светлина — пламвам изведнъж леко и за кратко. Огънят в огнището пропламна и бързо изгасна. ● Обр. Рой искри главните пръсват. / Чудни спомени възкръсват. / Ех, другари, колко много / ни говори тоя огън! / В него пак пропламва боят, / грее с ярък лик героят. Ас. Босев, ДО, 25.
2. Само несв. Пламвам от време на време и за кратко. Тук-там в прозорците пропламват светлини.