ПРОПОВЀДНИЧКА ж. Жена проповедник; проповедница. Че богомилите са имали и проповеднички (жени), вижда се от беседата на същия презвитер Козма против тях. В отдела „Изповед“ той казва: „Богомилите си прощават греховете сами, не само мъжете вършат това, но и жените“. А. Глогов, БП [еа]. В Белене беше известната проповедничка Кенарева, свързана с евангелското движение, автор на духовна литература. Дем., 2002, бр. 36, 12. „Той казва, тя казва“ е най-тиражираното съчинение на Лилиян Глас, нашумялата проповедничка на съвети за успешно поведение. Сега, 1999, бр. 261, 16.