ПРОПОЗИЦИОНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до пропозиция; пропозиционен. Предикатите от първи ред присъединяват единствено предметни аргументи, а тези от втори ред — съответно и предметни, и пропозиционални аргументи. БЕ, 2006, 4 [еа]. Модусът за афект модифицира пропозиционалното съдържание на изказването, като го маркира с положителна или отрицателна оценка. БЕЛ, 2004, кн. 2, 11.


Източник: Речник на българския език (онлайн)